Самодивата – двуликото видение в българските народни песни

Самодивата – двуликото видение в българските народни песни

"Богатството од песните йе неисцърпано" К. Миладинов

Митичните песни са едни от най-старите. Те отразяват истини в човешкия мироглед за героизъм, мъжество/женственост, социално поведение, природни феномени, свръхестествени същества с човешки качества.

Днес, когато нашето общество преживява трудностите на новото време и преосмисля редица ценности, когато търси духовна опора и иска да си припомни позабравени традиции и обичаи, то неизменно се връща към старите народни автори. Посредством тази неподправена "памет на българското", съвременният българин може да усети истинските си корени и национална идентичност, да почерпи вяра и сили от моралните добродетели на предците си.

Голям брой народни песни ни занимават с нравите и приключенията на фантастичните самодиви. Тези митични същества са известни като самодиви, самовили, юди, вили. Някои етнографи ги разграничават по същество, като допускат, че самодивите били само пакостни стихии, а самовилите правели и добрини. Според други, в действителност, разграниченние може да се прави само в географско и историческо отношение : самовили са познати предимно в западните наши краища и в по-старите предания, а самодивите - в Средна и Източна България и в по-нови фолклорни записи.

Без това да са индивидуализирани образи, дори понякога да не носят лични имена, общият характер на самодивите е ясно очертан в песните и поверията. Те правят благодеяния и причиняват страдания, болести или смърт в зависимост от липсата на внимание към тях и техните обиталища. Идеализиран образ на всичко страстно, поривисто и жизнерадостно, техният живот стои в пълен контраст със съдбата на земните моми. Обикновено песните ги описват като красиви, млади моми. Те живеят високо по планинските поляни, край планинските "неначнати" езера, под сенките на елхите. Явяват се от пролетта до есента. "През зимата живеят на край света в с. Змейково. Там никой не може да отиде освен свраките. Свраките отиват в селото им и тамо вършат смил и после се връщат у нас." (баба Морфа, с. Дерекьой)

 

"Град градила самовила

ни на небо, ни на земи,

току-така под облака..."

 

Самодивите носят бяла риза, много тънка, като сянка, през която прозира снагата им. Тя е чиста, без шевици по нея, защото самодивите не шият, не вземат, те се отказват от земния живот, затова не носят везбени символи по дрехите си. Опасани са със зуница (препаска) с цветовете на дъгата, често сплитана от коприва с преобладаващ зелен цвят. По ризите си имат перца, под мишниците пък малки крилца, с които летят. А хвърченето им е леко, като тих ветрец. Имат дълги руси коси, носят венци от самодивско цвете на главите си. Най-известното такова цвете е Росен. Тази билка не расте навсякъде, има силен аромат и магически сили. Махнат ли ризите и венците си - стават обикновени моми. Обичат да се къпят в планински извори и тогава са най-крехки и беззащитни. Силите им могат да бъдат отнети, ако им се отнемат дрехите. Те яздят "сур-елени", а камшиците им са змии.

 

"И си язди сур-елена,

Сур елена шестокрилец;

Стремени й зелен гущер,

Юзда й люта змия,

Я камшик й усойница."

(баба Деспа, с.Ресен)

 

Самодивите имат спорове и борба с овчари и юнаци. Овчарите, които нагазят със стадото си техните игрища, изпитват гнева им. Понякога пък овчарите са принуждавани да правят облог със самодивите за надсвирване и надиграване. Овчарят трябва да свири, а те да играят и който първи падне от изнемога - печели облога. Така понякога овчар печели самодива за невеста или самодивите печелят свирец за техните нощни хора. Те играят по цяла нощ, а през деня почиват. Тревата на тези места е жълта, образува жълт кръг, а по средата - където стои свиреца- остава зелено. Хората, видели такова място, не го доближават. Самодивите са много отмъстителни и наказват всеки, който навлезе в техните земи. Понякога те влизат в битки с юнаци, тръгнали на лов за сур-елени и кошути. Но друг път се явяват с добрина и лекуват ранени юнаци. Те наказват жени, забравили децата си на нивата или работещи на светли празници. Наказанията им често са мн сурови. Крадат красиви моми, за да отглеждат самодивските бебета. Когато открадне някой момък дрехата им, той може да вземе самодивата за невеста, но дори да родят дете , намерят ли скритата си дреха - отлитат и оставят семейния живот.

 

" - Стояне младо овчарче,

извади кръпче шарено,

та ми очите превържи,

и разпаши ми коланче,

па ми ръцете завържи,

та да ти, либе, не бягам,

че съм си аз самодива -

повеят ли ме ветрове,

очи ми гледат в гората;

затрещят ли ми гърмове

сърце ме тегли в усои..."

 

Понякога своесолни в присъдите си, но справедливи, те всяват страх и възхита у хората. Правото им да изберат свободата си вероятно вдъхновява народните творци. Те са олицетворение на силни жени, разполагащи със собствената си съдба, решителни, преследващи щастието си с цената на всичко. Митът за тях живее заедно с народните песни и вяра. Все още се срещат хора, твърдящи, че самодиви съществуват, че обикалят тъмните гори и смехът, и музиката им стигат надалеч.

Песен за самодива. Народно творчество.

прочети още

Борбата е в кръвта на българина от древни времена! Макар и оскъдна, има информация за античното начало на това бойн изкуство, Къси текстове от различни исторически източници споменават за борбени схватки по византийско време, а се твърди, че борбата се е практикувала още от траки, славяни и прабългари.

прочети още

Ако не си разбрал - ние, българите изчезваме. Изчезваме, както изчезва и зимата ни, но това писмо няма за цел да мрънка и тропа с крак. Напротив, ние от Корен искаме да ти разкажем, как - на пук на тенденциите, има велики празници, които ще пребъдат. Единият е “Сурва”.

прочети още

Корен е плод на любовта ни към спорта и традициите. Може би ще се запитате как съчетаваме точно тези два елемента? Как създаваме връзка между това, „което често забравяме“ и това, „което създава енергия“? Спортът за нас е воля, дисциплина, сила и борбеност, които характеризират българската националност. Традициите, от друга страна, ни съхраняват като нация. Те са нашият мост към предците ни.Общото между двете е „енергията“ – спортът дава енергия да продължаваш, да се движиш напред, да бъдеш активен, да създаваш.

прочети още

Българска митология е онова, което българският народ е онаследил и синтезирал в сферата на митичното. Тя е форма на обществено съзнание и мироглед, присъща на родовото общество, т. е. възниква във време, когато българският народ все още не е създаден като самостоятелна етническа формация.1 В нея вековете са претопили тракийското и общобалканското наследство митологичните представи и вярвания на прабългари и славяни.

прочети още
/div>