Bulgarian bag - любимия уред на световните спортни гиганти.

Bulgarian bag - любимия уред на световните спортни гиганти.

 

 

 

 

 

 

 

 

Историята.

Борбата е в кръвта на българина от древни времена! Макар и оскъдна, има информация за античното начало на това бойно изкуство. Къси текстове от различни исторически източници споменават за борбени схватки по византийско време, а се твърди, че борбата се е практикувала още от траки, славяни и прабългари. В корена ни е! Схватките прераствали в комплексни състезателни игри. Първото датирано състезание е през 851 г. между български и византийски борци в град Константинопол.

По времето на османско владичество историята и традицията на българската борба е преплетена с тази на турската, но не изцяло... Турската борба се нарича пехливанска, „пехливан“ значи боец.  Историята за зараждането на този вид игра е легенда, разказваща за страховитите османските завоевания и забавленията им между битките, легендарните схватки  между братята Салим и Али. В пехливанските борби участниците се мажат със зехтин или олио, за да затруднят още повече противника си, голи до кръста, а панталоните са „къспети“ и могат да тежат до 10-12кг.

 

Идентичност по време на робство.

Българските борби, обаче са„сухи”, участниците не се мажат с олио, отново играят голи до кръста, а надолу с потури. Борбата е част от бранните умения на българина. През  18 и 19 в. във времена на възстания и бунтове, защитата и нападението основно включвали употребата на хладно и огнестрелно оръжие. Ролята на борбата се състояла в оформянето на  физически качества. Най-прочутите български хайдути и революционери били известни като добри борци - Страхил войвода, Черньо Пехливан, Чакър войвода, Сава Бимбаши, Дончо Ватаха, Филип Тотю, поп Харитон, Стефан Караджа и дори гениалният поет Христо Ботев.

„Схватките се провеждали на принципа на прякото елиминиране – т.е., който загуби – отпада. Обикновено се състезавали в три теглови категории, като съществувала и една допълнителна, и най-престижна – “баш”. Това била “открита”, категория, т.е без всякакви ограничения на теглото на участниците. Продължителността на схватките не е била ограничавана, а по този “класически” начин се провеждат много преборвания и в наши дни. Правилата се договаряли предварително преди всеки “турнир”. За победа  се давали най-различни награди, най-често голямата била плодовит, 100 килограмов коч.

Старите народни пехливани са предавали знанията и опита си, чрез самите борби и от баща на син, но традицията се е запазила и до днес.Народните борби по време на традиционни празници, особено по време на османското владичество, са  поддържали жив националният дух. Поддържали са и самочувствието, физическата издържливост и подготовка.

 

Bulgarian Bag.

Точно агнето мятано на раменете на победителя и начина, по който той го е захващал вдъхновява създаването на Bulgarian Bag.

 „Агнето мятано от борците шампиони по време на българските национални събори по народни борби, подсказва на треньора Иван Иванов каква да бъде формата на уреда.“ 

 източник :  https://suples.com/bulgarian-bag/#id3

 

 

 Българската торба е изработена от естествена кожа, а по-икономичните варианти са с винил.

Вътрешността й е пълна с подходящ материал, най-често е пясък, който може да е и предварително пакетиран в отделни малки пакетчета за по-лесна промяна на тежестта и по-голяма устойчивост на торбата при продължителна употреба. Други подходящи материали са ориз, зърно, каучукови стърготини, (оловни) сачми. От въшната страна на торбата има 3 различни приспособления за хващане:

-         Главни дръжки – това е работният край на българската торба, представляващ два твърди израстъка, които имитират краката на агнето. Повечето динамични упражнения (като изхвърляния и въртене) се правят с хваната за главните дръжки българска торба.

-           Външни (странични) дръжки – те се намират от външната страна (дъга) на българската торба между главните дръжки и служат основно при различните упражнения за акцент на хвата.

Каишките са двата дълги найлонови края при главните дръжки, които са зашити за краищата на торбата. С тях може да се правят много от упражненията за горната част на тялото, както и да служат за стабилизиране на торбата при използването й за упражнения като лицеви опори, подскоци, клекове и други.

 

Приложимост:

„ суплес торба / българска торба –

Българската торба притежава ред достойнства, които могат да накарат всеки да я включи в тренировките си:

-           може да служи за цялостна загрявка на тялото преди пристъпването към тренировката за деня;

-           може да я използвате и за високоинтензивни тренировки, например по кросфит методиката;

-           развива екплозивната сила, стабилността, координацията, ловкостта и баланса, които са в основата на почти всички спортове;

-           повишава и мобилността на ставите ви, а оттук и рискът от травмирането им ще намалее;

-           натоварва и заздравява предмишниците и хвата ви по съвсем различен начин, а здравият хват е сред задължителните елементи в спортове като джудото, канадската борба;

-           помага и при свалянето на килограми и при качването на мускулна маса;

-           учи и тренира предаването на движението от една на друга двигателна верига и извършването му в повече от една равнина, сиреч принцип на комплексността;

-           може да се използва и от трениращите в домашни условия, и на открито;

Българската торба се използва активно от трениращите борба, ММА и множеството други бойни спортове, кросфитърите, функционално трениращите

източник: https://www.bb-team.org/articles/4146_trenirovki-s-balgarska-torba-bulgarian-bag

 

Популярност.

Уредът набира попуятност в началото на този век. Иван Иванов - наш олимпиец, бивш състезател по борба, отговаря за кондиционната подготовка на Щатския национален отбор в тази дисциплина. Вдъхновен от традиции и прагамтизъм, Иванов интегрира the Bulgarian Bag, в подготовката за сила, експлозивност и издържливост. От там - ефектът е вирален. В днешно време, уредът се ползва от хиляди силови атлети, бойци и множество други спортисити.

 

 

Специални благодарности на VR Express и Станислав Пеев.

 

 

 

                                                                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Самодивата е олицетворение на силна жена, разполагаща със собствената си съдба, решителна, преследваща щастието си с цената на всичко. Митът за нея живее заедно с народните песни и вяра. Все още се срещат хора, твърдящи, че самодиви съществуват, че обикалят тъмните гори и смехът, и музиката им стигат надалеч.

прочети още

Ако не си разбрал - ние, българите изчезваме. Изчезваме, както изчезва и зимата ни, но това писмо няма за цел да мрънка и тропа с крак. Напротив, ние от Корен искаме да ти разкажем, как - на пук на тенденциите, има велики празници, които ще пребъдат. Единият е “Сурва”.

прочети още

Корен е плод на любовта ни към спорта и традициите. Може би ще се запитате как съчетаваме точно тези два елемента? Как създаваме връзка между това, „което често забравяме“ и това, „което създава енергия“? Спортът за нас е воля, дисциплина, сила и борбеност, които характеризират българската националност. Традициите, от друга страна, ни съхраняват като нация. Те са нашият мост към предците ни.Общото между двете е „енергията“ – спортът дава енергия да продължаваш, да се движиш напред, да бъдеш активен, да създаваш.

прочети още

Българска митология е онова, което българският народ е онаследил и синтезирал в сферата на митичното. Тя е форма на обществено съзнание и мироглед, присъща на родовото общество, т. е. възниква във време, когато българският народ все още не е създаден като самостоятелна етническа формация.1 В нея вековете са претопили тракийското и общобалканското наследство митологичните представи и вярвания на прабългари и славяни.

прочети още
/div>