Сурва - 9 начина да спрем демографската криза в България.

Сурва - 9 начина да спрем демографската криза в България.

Ако не си разбрал - ние, българите изчезваме. Изчезваме, както изчезва и зимата ни, но това писмо няма за цел да мрънка и тропа с крак. Напротив, ние от Корен искаме да ти разкажем, как - на пук на тенденциите, има велики празници, които ще пребъдат. Единият е “Сурва”. По “Коренянския” календар, това си е Нова година. Демек - празник, който ценим , защото “Сурва” е една традиция устояла на времето. Тя е едно от доказателствата  за съхраняването  на древни ритуали и обичаи по българските земи. Това е традиция, свързваща днешните хора със стара езическа обредност. Тук поколенията общуват чрез култура. Ние от Корен считаме, че колкото повече всеки един от нас знае за бита, традициите и красотите на принадлежността си, толкова повече ще заобикне. Заобикне ли, ще осъзнае, че чезнем. Има ли осъзнатoст има и борба…

 

    Ето девет постулата за “Сурва”, с които се надяваме да запалим осъзнанието и:

1. Сурва е традиция пресъздаваща раждането на реда от хаоса.  Звъна на чанове и хлопки е силен, но винаги в строг ритъм, слагащ ред. 

 2.  Участието в сурвакарските дружини бележи превръщането на младежа в мъж. Който не е участвал - не се                   жени. Веднъж в Сурва, юношата намотава пояса и показва, че е готов за женитба - да продължи рода.                         Сурвакарят сваля маската си само ако е в дома на своята любима, за да покаже, че ще изпрати сватове да                   искат ръката й.

3. В миналото, когато родът е бил силен, всички персонажи, дори и женските са се изпълнявали само от мъже. В             дни участие вземат жени и деца с опит да се запази традицията стоически.

 

                                                        

 

 

4. Сурвакарските маски се изработват в абсолютна тайна и самостоятелно, те не се показват до празника. Всяка              година се прави нова маска.

5. Ръководителя на сурвакарската дружина се нарича болюбашия.

           

 6. Маските или ликовете могат да достигат до 3-4 метра, а чановете и хлопките до 30-40 кг.

          

 7. През 2015г. народния обичай „Сурва“ е вписан в представителния списък на  нематериалното културно                        наследство на човечеството и вече е част от световната съкровищница на ЮНЕСКО. В Пернишко обичаят се                изпълнява средно от 4000-5000 души като се прави сравнение, че броят на изпълнители и пазители на                        подобни обичаи в други страни е от порядъка на 3-4 души.

 

       

8. През 1966г. е първото издание на фестивала „Сурва“ в община Перник.

9. Във фестивала вземат участие маскарадни групи от Балканите, Европа, Азия, Африка.

 

Ако искаш да знаеш повече за мощта на Кукера - можеш да прочетеш повече в тази статия.  Честит празник, Българино!

Борбата е в кръвта на българина от древни времена! Макар и оскъдна, има информация за античното начало на това бойн изкуство, Къси текстове от различни исторически източници споменават за борбени схватки по византийско време, а се твърди, че борбата се е практикувала още от траки, славяни и прабългари.

прочети още

Корен е плод на любовта ни към спорта и традициите. Може би ще се запитате как съчетаваме точно тези два елемента? Как създаваме връзка между това, „което често забравяме“ и това, „което създава енергия“? Спортът за нас е воля, дисциплина, сила и борбеност, които характеризират българската националност. Традициите, от друга страна, ни съхраняват като нация. Те са нашият мост към предците ни.Общото между двете е „енергията“ – спортът дава енергия да продължаваш, да се движиш напред, да бъдеш активен, да създаваш.

прочети още

Българска митология е онова, което българският народ е онаследил и синтезирал в сферата на митичното. Тя е форма на обществено съзнание и мироглед, присъща на родовото общество, т. е. възниква във време, когато българският народ все още не е създаден като самостоятелна етническа формация.1 В нея вековете са претопили тракийското и общобалканското наследство митологичните представи и вярвания на прабългари и славяни.

прочети още
/div>