Кукерът като герой в българската митология

Кукерът като герой в българската митология

Една страна, която няма легенди, казва поетът, е осъдена да умре. Възможно е. Но един народ, който не би имал митове, би бил вече мъртъв.

Ж. Дюмезил

             

Българска митология е онова, което българският народ е онаследил и синтезирал в сферата на митичното. Тя е форма на обществено съзнание и мироглед, присъща на родовото общество, т. е. възниква във време, когато българският народ все още не е създаден като самостоятелна етническа формация.(1) В нея вековете са претопили тракийското и общобалканското наследство, митологичните представи и вярвания на прабългари и славяни.(2)

Изследването й като система от специфични представи и образи е неразделна част от всестранното и задълбочено проучване на българската народна култура, светоглед и психика през хилядолетния  исторически развой на българите.

Митологичната система е богата съкровищница на образи и идеи за народното и професионално художествено творчество. Все по-силно се чувства потребността за общуване с поетичния свят от миналото на предците ни, докосването до душевността и светоусещането на народа ни, до техните въжделения и мечти. Митологията отразява стремежа на човека да обясни и подчини света, макар и съобразно своите ограничени възможности. Затова и стихията на митотворческият процес е пропита с увереност и оптимизъм, с жизненост и целеустременост. Своето безсмъртие митичните герои получават тогава, когато престават да бъдат обект на преклонение. Те се превръщат в художествени образи, които продължават да живеят в света на изкуството. За създателите и носителите на мита, за живеещите в него и неговия свят тези образи са реални. За осъзнатата фантастичност в мита може да се говори едва когато митът е изживян в съзнанието, макар и фолклорът да използва целия запас от наследени митични образи.(3) Истинската митология е невъзможна без безпрекословната вяра в нейните образи.(4)

 

Един образ, живеещ в реалността, но изпълнен с мистика: Кукерът.

 

Обичаят Кукерство по нашите земи води началото си от преди повече от 8000 години, а при траките се празнува по време на дните на тракийския бог на  веселието Дионисий. Кукери (старци, бабугери, арапи,джумали и тн) това са названията, с които се наричат маскираните персонажи, участващи в карнавални шествия през Сирната Неделя, дарени със супер сили, играещи ролята на закрилници. Те изпълняват ролята на страшни герои, прогонващи зимата и осигуряващи плодородие.

Кукер, 1986г.

Кукери, 1945г.

В обичая са  участвали само ергени. Красивите момци с нежни и бели лица  поемат женските роли – пробличали се като невести. Носят женски ризи и местни носии. Сред групата има и други женски персонажи, като „баба“. Други пък са „зетят“ и „дядото“,„мечкар с мечка“. Тяхната цел е да опазят булката. Понякога тези персонажи носят на гьрба си сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите на нападателите. Често в шествето върви и голямо чучело от черга, носено от двама мъже. То изобразява кон, камила или магаре. Има рога и също е покрито с хлопки. В групата има още  „поп“, „доктор“ и др.

 

   Основната и най-важна група се състои от преоблечени с обърнати наопаки кожуси мъже с почернени с въглен лица – кукерите. Около кръста си носят препасани колани с вързани по тях хлопки и чанове. Задължителен атрибут е тяхното оръжие – „калъчка“ или „сабя“ от дърво. Краят на оръжието е обагрен с червена боя и наподобява фалос. Най-често лицата на тези мъже са скрити под причудливи маски – разноцветни, украсени с птичи пера, мъниста,семена, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас. Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: Мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас;  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.

 

В наши дниобичаят остава изключително запазен, пресонажите са същите, ритуалите леко променени. Вече кукери могат да бъдат и жени. Празникът се отбелязва всяка година в Перник и е наречен „Сурва“, за него се събират кукерски групи от различни кътчета на страната.

източник: blagoevgrad.eu

 

 1Георгиева, И. Българска народна митология, 1993 / 2Стойнев, А. Енциклопедичен речник на Българската митология., 2006 / 3Фрейденберг, О. Миф и литература древности., 1978, с.83. / 4Проопп, В. Я. Исторические корни волшебной сказки. М., 1946, с. 16.

Песен за самодива. Народно творчество.

прочети още

Самодивата е олицетворение на силна жена, разполагаща със собствената си съдба, решителна, преследваща щастието си с цената на всичко. Митът за нея живее заедно с народните песни и вяра. Все още се срещат хора, твърдящи, че самодиви съществуват, че обикалят тъмните гори и смехът, и музиката им стигат надалеч.

прочети още

Борбата е в кръвта на българина от древни времена! Макар и оскъдна, има информация за античното начало на това бойн изкуство, Къси текстове от различни исторически източници споменават за борбени схватки по византийско време, а се твърди, че борбата се е практикувала още от траки, славяни и прабългари.

прочети още

Ако не си разбрал - ние, българите изчезваме. Изчезваме, както изчезва и зимата ни, но това писмо няма за цел да мрънка и тропа с крак. Напротив, ние от Корен искаме да ти разкажем, как - на пук на тенденциите, има велики празници, които ще пребъдат. Единият е “Сурва”.

прочети още

Корен е плод на любовта ни към спорта и традициите. Може би ще се запитате как съчетаваме точно тези два елемента? Как създаваме връзка между това, „което често забравяме“ и това, „което създава енергия“? Спортът за нас е воля, дисциплина, сила и борбеност, които характеризират българската националност. Традициите, от друга страна, ни съхраняват като нация. Те са нашият мост към предците ни.Общото между двете е „енергията“ – спортът дава енергия да продължаваш, да се движиш напред, да бъдеш активен, да създаваш.

прочети още
/div>