Стоян и самодива

Стоян и самодива

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стоян и самодива

 

Стоян си телци пасеше

по самодивски игрища,

и с мешница си свиреше.

Самодиви са събрали,

събрали и са играли,

играли и се уморили.

Че са високо хвръкнали

по зелените елхици,

при студени бистри кладенци,

по равни гладки полянки,

по цветни росни моравки.

 Три се голи съблекли,

че си ризи съблекли

и зелен пояс момински,

и самодивско забунче.

Стоян си чарда покара,

че я на валяк превали,

самодиви си издебна

та им ризи открадна.

Самодиви са излезли

 и трите голи без ризи.

 Трите се молят Стояну:

-Стояне, младо овчарче!

Дай ни, Стояне, ризи,

ризи самодивишки!

Стоян ин ги не дава!

.........

Ти да не сакаш, Стояне,

Самодива жена да водиш!

Самодива дом не събира,

ни ти деца отглежда!

Стоян си тихо говори:

-Аз такава мома си търся,

да бъде една у майка.

Че си я у тях заведе,

с други я дрехи облече

и се за нея ожени.

Три години се водили,

станала трудна неволна,

мъжка е рожба добила.

Понуда му са сторили

и име му са гудили,

та са го Данчо нарекли.

Като година изпълнил,

година му са напили.

Яли са още пили са,

кумец Стояну думаше:

-Я да ми, куме, посвириш

със твойта гайда мешница,

кумица да ми поиграй,

как самодиви играят!

Стоян с мешница засвири,

а Роданка си заигра,

както хората си играят.

Кум си Роданка думаше:

-Роданке, мила кумице!

Що ми, кумичке, не играеш,

както самодиви играят!

Роданка куму думаше:

-Моли се куме, Стояну,

нека ми дрехите извади,

дрехите самодивишки.

И кум му се е помолил

а Стоян се е предумал.

Сам си се Стоян излъга,

като му се рожба добила,

че не ще назад помисли.

Че й риза извади,

риза самодивишка,

извади та й подаде.

И Роданка се завъртя,

че из комина изхвръкна,

че на къщи е кацнала

самодивишки си засвири

и Стояну си думаше:

-Нали ти рекох, Стояне,

самодива дом не домува!

Плеснала ръце писнала

и е високо хвръкнала,

та е далеко отишла

у пусти гори зелени,

до самодивишки селища

на моминкси кладенци.

Там се Роданка окъпа,

моминстов й се повърна,

че у майка си отиде!

 

Самодивата е олицетворение на силна жена, разполагаща със собствената си съдба, решителна, преследваща щастието си с цената на всичко. Митът за нея живее заедно с народните песни и вяра. Все още се срещат хора, твърдящи, че самодиви съществуват, че обикалят тъмните гори и смехът, и музиката им стигат надалеч.

прочети още

Борбата е в кръвта на българина от древни времена! Макар и оскъдна, има информация за античното начало на това бойн изкуство, Къси текстове от различни исторически източници споменават за борбени схватки по византийско време, а се твърди, че борбата се е практикувала още от траки, славяни и прабългари.

прочети още

Ако не си разбрал - ние, българите изчезваме. Изчезваме, както изчезва и зимата ни, но това писмо няма за цел да мрънка и тропа с крак. Напротив, ние от Корен искаме да ти разкажем, как - на пук на тенденциите, има велики празници, които ще пребъдат. Единият е “Сурва”.

прочети още

Корен е плод на любовта ни към спорта и традициите. Може би ще се запитате как съчетаваме точно тези два елемента? Как създаваме връзка между това, „което често забравяме“ и това, „което създава енергия“? Спортът за нас е воля, дисциплина, сила и борбеност, които характеризират българската националност. Традициите, от друга страна, ни съхраняват като нация. Те са нашият мост към предците ни.Общото между двете е „енергията“ – спортът дава енергия да продължаваш, да се движиш напред, да бъдеш активен, да създаваш.

прочети още

Българска митология е онова, което българският народ е онаследил и синтезирал в сферата на митичното. Тя е форма на обществено съзнание и мироглед, присъща на родовото общество, т. е. възниква във време, когато българският народ все още не е създаден като самостоятелна етническа формация.1 В нея вековете са претопили тракийското и общобалканското наследство митологичните представи и вярвания на прабългари и славяни.

прочети още
/div>